Защо... те няма?!!
Защо... те няма?!!
Защо, когато оглежда се луна в морето,
сякаш виждам твоите очи,
защо, когато дъжд помилва ми лицето,
усещам, че ме целуваш ти?
Защо, когато вятър завилнеe,
усещам, че прегръщаш мен?
Защо, когато Слънцето изгрее,
сякаш стопляш моя ден?
Защо, когато прозореца отворя,
бяла птица ми носи любовта?
Защо очи не мога да затворя
и дълго гледам нашата звезда?
Защо, когато видя росата,
в нея виждам твоите сълзи?
Защо, щом вкарам пръсти в косата,
усещам, че ме галиш ти?
Защо, щом чуя славей да запее,
щурците са твоята китара?
Защо Луната още пълна грее
и като теб сърцето ми изгаря?
Може би всичко е измама,
но да съм с теб горя от зов,
ала защо на реалност теб те няма,
как да вярвам в измислена любов?
08.09.2005
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados
