Защо творя?

        Защо творя?

Задаваш ми един въпрос,

какво използвам аз за коз,

какво ме провокира мен

та всеки ден във два часа,

аз стихчета да Ви чета?

Докосвате ми Вий сърцето,

сълзи напират ме и ето,

с моливче малко във ръка

аз пиша, пиша тез слова,

различни са те всеки ден,

различни са дори за мен,

едните там, едните тук,

но всички във един юмрук.

Това е - с няколко неща

изказах своята душа.

И пак листа пред мен белее,

и пак стихът във мене тлее,

и пак така за сетен ден

то по-силно е от мен,

желае вънка да изскочи,

в света голям да се проточи,

до там, далече - до безкрая,

до всичките души, аз зная.

Така аз мога цяла нощ

да пиша стих, да пиша строф,

редувам в себе си в захлас

едно за теб, едно за Вас,

едно за себе си без глас,

едно за твойте дъщери,

едно за дядо ти дори.

Напират те като стихия

- не искам да ги крия!