27.12.2013 г., 10:49

Защо творя?

573 0 1

        Защо творя?

 

Задаваш ми един въпрос,

какво използвам аз за коз,

какво ме провокира мен

та всеки ден във два часа,

аз стихчета да Ви чета?

 

Докосвате ми Вий сърцето,

сълзи напират ме и ето,

с моливче малко във ръка

аз пиша, пиша тез слова,

различни са те всеки ден,

различни са дори за мен,

едните там, едните тук,

но всички във един юмрук.

 

Това е - с няколко неща

изказах своята душа.

 

И пак листа пред мен белее,

и пак стихът във мене тлее,

и пак така за сетен ден

то по-силно е от мен,

желае вънка да изскочи,

в света голям да се проточи,

до там, далече - до безкрая,

до всичките души, аз зная.

 

Така аз мога цяла нощ

да пиша стих, да пиша строф,

редувам в себе си в захлас

едно за теб, едно за Вас,

едно за себе си без глас,

едно за твойте дъщери,

едно за дядо ти дори.

Напират те като стихия

- не искам да ги крия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вал Герх Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...