Мъгливо утро пълно със тъга.
И сякаш даже птиците на двора,
посрещат някак тъжно пролетта
и много, много тихо ѝ говорят.
Разказват ѝ за нас - за теб и мен.
За любовта ни, песен недопята,
за всяка кратка нощ, за всеки ден,
откраднат от света и от съдбата.
За погледите, нежни като стих.
За влюбени очи - цял в тях пропадах.
За онзи таен миг, безкрайно тих,
заради който бих отишъл в ада. ...