Защо тъгува пролетта (посветено)
Мъгливо утро пълно със тъга.
И сякаш даже птиците на двора,
посрещат някак тъжно пролетта
и много, много тихо ѝ говорят.
Разказват ѝ за нас - за теб и мен.
За любовта ни, песен недопята,
за всяка кратка нощ, за всеки ден,
откраднат от света и от съдбата.
За погледите, нежни като стих.
За влюбени очи - цял в тях пропадах.
За онзи таен миг, безкрайно тих,
заради който бих отишъл в ада.
За Маги и за сТАЙНИТЕ "цветя",
разсмиващи и плашещи, и страшни.
За водопади, пещери... И за места,
които ще останат само наши!
За хищни крави, Козята стена,
за зимната пътека и зад нея.
За Райското пръскало. За вода,
с която ме спаси и днес живея.
---
Разказват тихо, тихо... А пък тя,
горката, толкоз иска да заплаче,
че скрива се в зелените листа,
поела нашата любов-сираче.
Прегръща я, облича я със цвят
на млада вишна - приказна и бяла,
Изпраща я да ни дочака в свят,
във който няма дума за радяла.
13.05.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
