ЗАЩО ТЪЖИМ?

Защо тъжим сега, не е ли  светотатство?

Защо така страним от Радостта?

И Скуката  с капризите  у нас  злорадства...

От делниците - посивя   света!

Защо забравихме дори и  синевата?

Не виждаме и едрите звезди...

И девствените дебри на гората,

кажи ми виждал ли си скоро  ти?

От времето навярно ние умъдряхме

и то безжалостно ни промени....

От стресове по пътищата побеляхме,

а хоризонта ни  пък се  стъмни...

Наивна беше с нас великата ни Младост,

без маска без притворство и без грим...

Превиваше се тя от искрен Смях и Радост,

неща , които днеска не ценим!..

Когато нямахме  мечтаехме за малко...

Във жестовете беше същността!

И мисълта ни беше  пъргава совалка,

което обикаляше света!

Сега нещата ни съвсем се размениха...

И стойности различни имат те!

Сега ламтежите, Човека в нас убиха,

И долара, съвсем, ще ни смете!..