4.08.2016 г., 17:48

Защо тъжим?

492 0 0

ЗАЩО ТЪЖИМ?

 

Защо тъжим сега, не е ли  светотатство?

Защо така страним от Радостта?

И Скуката  с капризите  у нас  злорадства...

От делниците - посивя   света!

 

Защо забравихме дори и  синевата?

Не виждаме и едрите звезди...

И девствените дебри на гората,

кажи ми виждал ли си скоро  ти?

 

От времето навярно ние умъдряхме

и то безжалостно ни промени....

От стресове по пътищата побеляхме,

а хоризонта ни  пък се  стъмни...

 

Наивна беше с нас великата ни Младост,

без маска без притворство и без грим...

Превиваше се тя от искрен Смях и Радост,

неща , които днеска не ценим!..

 

Когато нямахме  мечтаехме за малко...

Във жестовете беше същността!

И мисълта ни беше  пъргава совалка,

което обикаляше света!

 

Сега нещата ни съвсем се размениха...

И стойности различни имат те!

Сега ламтежите, Човека в нас убиха,

И долара, съвсем, ще ни смете!..

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...