4 авг. 2016 г., 17:48

Защо тъжим?

494 0 0

ЗАЩО ТЪЖИМ?

 

Защо тъжим сега, не е ли  светотатство?

Защо така страним от Радостта?

И Скуката  с капризите  у нас  злорадства...

От делниците - посивя   света!

 

Защо забравихме дори и  синевата?

Не виждаме и едрите звезди...

И девствените дебри на гората,

кажи ми виждал ли си скоро  ти?

 

От времето навярно ние умъдряхме

и то безжалостно ни промени....

От стресове по пътищата побеляхме,

а хоризонта ни  пък се  стъмни...

 

Наивна беше с нас великата ни Младост,

без маска без притворство и без грим...

Превиваше се тя от искрен Смях и Радост,

неща , които днеска не ценим!..

 

Когато нямахме  мечтаехме за малко...

Във жестовете беше същността!

И мисълта ни беше  пъргава совалка,

което обикаляше света!

 

Сега нещата ни съвсем се размениха...

И стойности различни имат те!

Сега ламтежите, Човека в нас убиха,

И долара, съвсем, ще ни смете!..

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....