ЗАЩО ТЪЖИМ?
Защо тъжим сега, не е ли светотатство?
Защо така страним от Радостта?
И Скуката с капризите у нас злорадства...
От делниците - посивя света!
Защо забравихме дори и синевата?
Не виждаме и едрите звезди...
И девствените дебри на гората,
кажи ми виждал ли си скоро ти?
От времето навярно ние умъдряхме
и то безжалостно ни промени....
От стресове по пътищата побеляхме,
а хоризонта ни пък се стъмни...
Наивна беше с нас великата ни Младост,
без маска без притворство и без грим...
Превиваше се тя от искрен Смях и Радост,
неща , които днеска не ценим!..
Когато нямахме мечтаехме за малко...
Във жестовете беше същността!
И мисълта ни беше пъргава совалка,
което обикаляше света!
Сега нещата ни съвсем се размениха...
И стойности различни имат те!
Сега ламтежите, Човека в нас убиха,
И долара, съвсем, ще ни смете!..
© Hristo Slavov Все права защищены