26 sept 2017, 13:45

Защо закъсня?

1K 0 1

Защо закъсня?
Мога ли да дойда сега на срещата
с най-старата си дреха и с най-вехтата своя душа?
Мога ли, някак набързо, да ти призная многото си неуспехи?
Кураж ще имам ли, ще мога ли да се реша?

 

Кураж ще имам ли
да те оставя да гледаш право в очите ми,
в които синьото, вече не е тъй синьо?
Със сигурност ще погалиш косите ми,
придобили тъжния цвят на платина...

 

Ти още не знаеш, колко е късно...
И както някога, ще хванеш нежно ръцете ми –
отчаяно празни и безсилно увиснали
и със съчувствие ще се взираш в лицето ми,
което от болка и чакане се е вече разкиснало.

 

И сега?!... Какво да ти дам?
Всичко е вече оскъдно, отдавна раздадено...
След толкова есени, тъжни пространства и хлад...
По-добре да остане всичко забравено,
та да те помня поне… завинаги
млад!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветка Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...