23 ago 2007, 22:51

ЗАЩОТО

  Poesía
626 0 2
 

Така да те докосна.

Недокоснат.

Ръцете си протягам -

бели гарвани.

Разсипана мъглата по нозете

в светлосенки...

Шепот.

Усещам стъпките ти

до сърцето си -

розова пепел по миглите на облака,

плъзва език небето

върху ушенцето на дъгата,

лепнат от сладост пръстите на вятъра -

любовник неверен.

Захарни пръчици - сълзите на утрото,

светлосенки  и  розова пепел,

докосване

на бели гарвани....

Защото ми се случваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...