Aug 23, 2007, 10:51 PM

ЗАЩОТО

  Poetry
627 0 2
 

Така да те докосна.

Недокоснат.

Ръцете си протягам -

бели гарвани.

Разсипана мъглата по нозете

в светлосенки...

Шепот.

Усещам стъпките ти

до сърцето си -

розова пепел по миглите на облака,

плъзва език небето

върху ушенцето на дъгата,

лепнат от сладост пръстите на вятъра -

любовник неверен.

Захарни пръчици - сълзите на утрото,

светлосенки  и  розова пепел,

докосване

на бели гарвани....

Защото ми се случваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...