Aug 23, 2007, 10:51 PM

ЗАЩОТО

  Poetry
624 0 2
 

Така да те докосна.

Недокоснат.

Ръцете си протягам -

бели гарвани.

Разсипана мъглата по нозете

в светлосенки...

Шепот.

Усещам стъпките ти

до сърцето си -

розова пепел по миглите на облака,

плъзва език небето

върху ушенцето на дъгата,

лепнат от сладост пръстите на вятъра -

любовник неверен.

Захарни пръчици - сълзите на утрото,

светлосенки  и  розова пепел,

докосване

на бели гарвани....

Защото ми се случваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...