17 ene 2009, 13:08

Защото... 

  Poesía
1022 0 34
 

Защото...

слънцето

се скри

във нечии

памукови постели.

И нишки от дъха си

вплитам в дъжд.

И улиците

дишат уморени...

със  луди стъпки 

във объркан път.

 

Защото...

се събуждам

непокорна

с криле и

бързо бягащ пулс.

Косите ми

са буря неуморна,

оплитат се

с небето изведнъж.

 

Защото...

искам да съм

писък на сирени.

И бурното море

да ме обгръща.

В ръцете ми

надеждите ранени

единствено луната

да почувстват.

 

Защото...

от устните ми

в сладостна отрова

покълва жажда

да съм тук.

И във  зениците ми -

неугаснал огън

ръцете търси,

за да продължат.

 

Защото...

ако някога се случа,

ще свиря на пиано

свобода.

Ще бъда изстрел

и случайна гара,

единствен миг

от вечността.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??