Защото...
Защото...
слънцето
се скри
във нечии
памукови постели.
И нишки от дъха си
вплитам в дъжд.
И улиците
дишат уморени...
със луди стъпки
във объркан път.
Защото...
се събуждам
непокорна
с криле и
бързо бягащ пулс.
Косите ми
са буря неуморна,
оплитат се
с небето изведнъж.
Защото...
искам да съм
писък на сирени.
И бурното море
да ме обгръща.
В ръцете ми
надеждите ранени
единствено луната
да почувстват.
Защото...
от устните ми
в сладостна отрова
покълва жажда
да съм тук.
И във зениците ми -
неугаснал огън
ръцете търси,
за да продължат.
Защото...
ако някога се случа,
ще свиря на пиано
свобода.
Ще бъда изстрел
и случайна гара,
единствен миг
от вечността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ем Все права защищены
