Не ме търси, не ме търси,
когато нежна Феята на Мрака
разпусне бавно лунните коси.
Не ме търси, защото аз те чакам.
Не ме моли, не ме моли,
когато окосената трева е прясна
и тихо под телата шумоли...
Не ме моли, защото съм съгласна.
Не казвай нищо. Просто помълчи.
Стопли ръката ми – самотно птиче.
Небесна музика във мен звучи.
Светът е мой, защото те обичам...
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados