Предизвикано от стихотворението
" Отключени за вечно сетива"
на Райна Вакова
Защото ти събуждаш сетива
и всяка дума светове отключва,
прочитам я и чувствам след това
как предизвикваш истинското случване.
Защото и животът оживял
от плодна семка не очаква виме
и вярва - от сърце ако си пял,
не си курбан на някой, а си име.
Защото в равнина да извисиш
върха дори на клас един е чудо,
мълвата островърха ще простиш
на всеки, изкрещял след тебе: Луда!
Че точно тази лудост е нишан
от Бога даден на избрани хора.
Белязан ли си с нея, си призван
да бъдеш пръв, не сянка на дубльора!
Райне, остани си с тази отключена сетивност, без която поетът не може да твори! И приеми стихотворението ми
като коледен подарък, с който те орисвам да носиш таланта си като щедър божествен белег! ❤️ ✍️🎅
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados