7 дек. 2019 г., 00:49

Защото

1.6K 3 17

 

Предизвикано от стихотворението

" Отключени за вечно сетива"

на Райна Вакова

 

              З  А  Щ  О  Т  О

 

Защото ти събуждаш сетива

и всяка дума светове отключва,

прочитам я и чувствам след това

как  предизвикваш истинското случване.

 

Защото и животът оживял

от плодна семка не очаква виме

и вярва - от сърце ако си пял,

не си курбан на някой, а си име.

 

Защото в равнина да извисиш

върха дори на клас един е чудо,

мълвата островърха ще простиш

на всеки, изкрещял след тебе: Луда!

 

Че точно тази лудост е нишан

от Бога даден на избрани хора.

Белязан ли си с нея, си призван

да бъдеш пръв, не сянка на дубльора!

 

 

Райне, остани си с тази отключена сетивност, без която поетът не може да твори! И приеми стихотворението ми

като коледен подарък, с който те орисвам да носиш таланта си като щедър божествен белег! ❤️ ✍️🎅

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...