Защото само ти ще ми останеш,
след всяко сгромолясване с неясно име,
след всичките усилия за малко блясък,
откъснат от небесните градини.
Защото другите са продължение на сенките,
изгубени във опит за летене,
крещят в далечината стари митове,
неясни очертания - зад мене.
След пътища, изпълнени с отсъствия,
и богове, смалени в минотаври,
морето ми е нишката за връщане,
защото ...само ти ще ми останеш.
© Мария Ганчева Todos los derechos reservados