1.05.2021 г., 15:45

Защото

849 2 4

 

 

 

Защото само ти ще ми останеш,

след всяко сгромолясване с неясно име,

след всичките усилия за малко блясък,

откъснат от небесните градини.

 

Защото другите са продължение на сенките,

изгубени във опит за летене,

крещят в далечината стари митове,

неясни очертания - зад мене.

 

След пътища, изпълнени с отсъствия,

и богове, смалени в минотаври,

морето ми е нишката за връщане,

защото ...само ти ще ми останеш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Ганчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...