Защото само ти ще ми останеш,
след всяко сгромолясване с неясно име,
след всичките усилия за малко блясък,
откъснат от небесните градини.
Защото другите са продължение на сенките,
изгубени във опит за летене,
крещят в далечината стари митове,
неясни очертания - зад мене.
След пътища, изпълнени с отсъствия,
и богове, смалени в минотаври,
морето ми е нишката за връщане,
защото ...само ти ще ми останеш.
© Мария Ганчева All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
