22 jul 2018, 0:13  

Защото Болката е винаги самотна

  Poesía
480 2 3

Защото Болката е винаги самотна
ще се опитам с нежност да я облекча!
Душата птица е ранена и сиротна
и блика буйно в раната кръвта!

 

За да зараснат изранените крила
ще понаместя счупените им костици.
На топличко - под слънчевата светлина
ще се стопят раняващите ледени частици.

 

За да се случи бързо - времето ще спра,
глава ще подаде в снега кокиче...
Ще издържи ли в мене язовирната стена? 

Ще издържи сълзите ви, защото ви обичам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

Вдъхновено от великолепното стихотворение на goblenka "Леден шип"

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....