7 mar 2010, 21:07

Защото живяхме обичали... 

  Poesía » Otra
1129 0 18

По сънните улици с незаспалото ехо

все търсим нещо незнайно,

неповярвали още в това нещо, което

дава смисъл на дните безкрайни.

 

Даже когато забързани... луди...

спяхме по безлюдни пътеки,

непознати си бяхме, но до полуда

се търсехме по звездите ни  светли.

 

Даже когато светът бе посърнал

и от любовта се отрекъл,

крачехме гордо, обичта си прегърнали

в този житейски спектакъл.

 

Даже животът ни кратък да вземе

внезапно в този миг да приключи,

с благодарност ще можем и това да приемем,

защото живяхме обичали.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??