По сънните улици с незаспалото ехо
все търсим нещо незнайно,
неповярвали още в това нещо, което
дава смисъл на дните безкрайни.
Даже когато забързани... луди...
спяхме по безлюдни пътеки,
непознати си бяхме, но до полуда
се търсехме по звездите ни светли.
Даже когато светът бе посърнал
и от любовта се отрекъл,
крачехме гордо, обичта си прегърнали
в този житейски спектакъл. ...