Защото живяхме обичали...
По сънните улици с незаспалото ехо
все търсим нещо незнайно,
неповярвали още в това нещо, което
дава смисъл на дните безкрайни.
Даже когато забързани... луди...
спяхме по безлюдни пътеки,
непознати си бяхме, но до полуда
се търсехме по звездите ни светли.
Даже когато светът бе посърнал
и от любовта се отрекъл,
крачехме гордо, обичта си прегърнали
в този житейски спектакъл.
Даже животът ни кратък да вземе
внезапно в този миг да приключи,
с благодарност ще можем и това да приемем,
защото живяхме обичали.
© Паула Петрова All rights reserved.
