Защото много те обичам,
все надничам в спомените,
ровя пепелта.
Нямам срам - признавам,
но вечерта също търси утрото.
Уморена протяга му ръка.
Защото много те обичам,
съм на стража и те пазя от света.
Нямам много, но в багажа
вечна снимка - ти и аз - сред цветя.
Трябва ли ни друго?
Едно късче небе,
четири стени и твойта
топлина - това ми стига.
Другото е суета!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
четири стени и твойта
топлина - това ми стига“
Има ли свобода и уют, това е любов. Хубави са простичките неща Много ми хареса!