6 dic 2017, 16:15  

... защото мъж и жена, никога не могат да бъдат пр 

  Poesía » Versos blancos, Otra
876 0 2

 

 

 

 

Много често душата Ти я няма
/дори и на Коледа/
и изцяло от Работа е погълната.
/А Ти нямаш Работа/
Пиеш кафе с колеги,
/а те са ти ,,Приятели,,/
един идва-друг си отива
/и все нещо имат да ти Кажат/.


Моята пък седи на пейките в парка,

 разговаря с дръзналите да останат през зимата Гълъби.
Винаги им е споделяла много повече отколкото

Ти,на ,,приятелите,, си своята любов и интимност.


Защо ти в мен мъничко дори не се съмняваш,
а аз изгарям от ревност до болка, до изпепеляване?!?

 

 

 

 

 

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??