... защото мъж и жена, никога не могат да бъдат пр
Много често душата Ти я няма
/дори и на Коледа/
и изцяло от Работа е погълната.
/А Ти нямаш Работа/
Пиеш кафе с колеги,
/а те са ти ,,Приятели,,/
един идва-друг си отива
/и все нещо имат да ти Кажат/.
Моята пък седи на пейките в парка,
разговаря с дръзналите да останат през зимата Гълъби.
Винаги им е споделяла много повече отколкото
Ти,на ,,приятелите,, си своята любов и интимност.
Защо ти в мен мъничко дори не се съмняваш,
а аз изгарям от ревност до болка, до изпепеляване?!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
