6.12.2017 г., 16:15 ч.  

... защото мъж и жена, никога не могат да бъдат пр 

  Поезия » Бели стихове, Друга
878 0 2

 

 

 

 

Много често душата Ти я няма
/дори и на Коледа/
и изцяло от Работа е погълната.
/А Ти нямаш Работа/
Пиеш кафе с колеги,
/а те са ти ,,Приятели,,/
един идва-друг си отива
/и все нещо имат да ти Кажат/.


Моята пък седи на пейките в парка,

 разговаря с дръзналите да останат през зимата Гълъби.
Винаги им е споделяла много повече отколкото

Ти,на ,,приятелите,, си своята любов и интимност.


Защо ти в мен мъничко дори не се съмняваш,
а аз изгарям от ревност до болка, до изпепеляване?!?

 

 

 

 

 

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??