Dec 6, 2017, 4:15 PM  

... защото мъж и жена, никога не могат да бъдат пр

1.2K 0 2

 

 

 

 

Много често душата Ти я няма
/дори и на Коледа/
и изцяло от Работа е погълната.
/А Ти нямаш Работа/
Пиеш кафе с колеги,
/а те са ти ,,Приятели,,/
един идва-друг си отива
/и все нещо имат да ти Кажат/.


Моята пък седи на пейките в парка,

 разговаря с дръзналите да останат през зимата Гълъби.
Винаги им е споделяла много повече отколкото

Ти,на ,,приятелите,, си своята любов и интимност.


Защо ти в мен мъничко дори не се съмняваш,
а аз изгарям от ревност до болка, до изпепеляване?!?

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...