mechtaq_za_teb (Валентина)
90 35
4 sept 2007, 14:42

"Защото някога вярвах..." 

  Poesía
613 0 2
Изпълнено момиче със мечти,
с нежна на лице усмивка,
аз карах всеки цвят да разцъфти
с изпълнена с любов милувка.

Толкова щастлива бях,
сякаш всичко бе изваяно в лъчи!
В един измислен свят живях,
но ето, някой натъжи и моите очи!

Сега светът изглежда толкова суров,
изваян от безчувствени лъжи.
Дойде и моят ред да се опаря от любов
и да престана да вярвам в своите мечти.

И сега звездите греят, но защо?
Луната също бистри се в лъчи!
Но всичко в мен е пусто, мрачно
и не спира тъжен глас във тишината да шепти.

Толкова щастлива бях преди!
Толкова, че чак сега боли!
Но защо не може да се върне старото "преди"?
Защо във мене тази празнота гори?

Нещастна съм сега.
Без нищо не останах...
Отронвам аз сълза,
спомняйки, че някога аз вярвах...

© Валентина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • А не така не сме се разбирали...ти ще бъдеш много щастлива занапред.Чу ли малко момиче с голям талант Поздрав и за този стих
  • Харесва ми! Поздрав!
Propuestas
: ??:??