"Защото някога вярвах..."
Изпълнено момиче със мечти,
с нежна на лице усмивка,
аз карах всеки цвят да разцъфти
с изпълнена с любов милувка.
Толкова щастлива бях,
сякаш всичко бе изваяно в лъчи!
В един измислен свят живях,
но ето, някой натъжи и моите очи!
Сега светът изглежда толкова суров,
изваян от безчувствени лъжи.
Дойде и моят ред да се опаря от любов
и да престана да вярвам в своите мечти.
И сега звездите греят, но защо?
Луната също бистри се в лъчи!
Но всичко в мен е пусто, мрачно
и не спира тъжен глас във тишината да шепти.
Толкова щастлива бях преди!
Толкова, че чак сега боли!
Но защо не може да се върне старото "преди"?
Защо във мене тази празнота гори?
Нещастна съм сега.
Без нищо не останах...
Отронвам аз сълза,
спомняйки, че някога аз вярвах...
с нежна на лице усмивка,
аз карах всеки цвят да разцъфти
с изпълнена с любов милувка.
Толкова щастлива бях,
сякаш всичко бе изваяно в лъчи!
В един измислен свят живях,
но ето, някой натъжи и моите очи!
Сега светът изглежда толкова суров,
изваян от безчувствени лъжи.
Дойде и моят ред да се опаря от любов
и да престана да вярвам в своите мечти.
И сега звездите греят, но защо?
Луната също бистри се в лъчи!
Но всичко в мен е пусто, мрачно
и не спира тъжен глас във тишината да шепти.
Толкова щастлива бях преди!
Толкова, че чак сега боли!
Но защо не може да се върне старото "преди"?
Защо във мене тази празнота гори?
Нещастна съм сега.
Без нищо не останах...
Отронвам аз сълза,
спомняйки, че някога аз вярвах...
© Валентина All rights reserved.
Поздрав и за този стих 
