7 jun 2012, 10:49

Защото поетът е с нежна душа

771 0 0

                                            Защото поетът е с нежна душа

                                                                        

                                                на отишлите си рано поети:

                                                         Петя Дубарова

                                                         Пеньо Пенев

                                                         Димчо Дебелянов

                                                         и много други

                                                                            

                                              Не един поет за Родината загина.

                                              Не един поет се самоуби.                   

 

                                              Защо добри поети когато има,

                                              не доживяват винаги до старини.

                                                                       

                                               Защото поетът е с нежна душа,

                                               душа лесно наранима.

                                               От себе си той дава на света

                                               и никога нищичко не взима.

                                                                               

                                               Кой не е наранил тая душа?

                                               Кой в нея грубо не е влизал?

                                               Надсмивал ù се е от простота,

                                               ограбвал е ценното и е излизал.

 

                                                Безцелни стават идущите дни

                                                за душа с отворена, голяма рана.

                                                Сърцето спира да тупти

                                                в нощ, от него избрана.

                                                                      

                                                После изгрява звезда,

                                                издига се на небосклона

                                                и засиява ярко тя

                                                над дългата от поети колона. 

                                                                                      

                                                6.06.2012год.

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...