7 июн. 2012 г., 10:49

Защото поетът е с нежна душа

772 0 0

                                            Защото поетът е с нежна душа

                                                                        

                                                на отишлите си рано поети:

                                                         Петя Дубарова

                                                         Пеньо Пенев

                                                         Димчо Дебелянов

                                                         и много други

                                                                            

                                              Не един поет за Родината загина.

                                              Не един поет се самоуби.                   

 

                                              Защо добри поети когато има,

                                              не доживяват винаги до старини.

                                                                       

                                               Защото поетът е с нежна душа,

                                               душа лесно наранима.

                                               От себе си той дава на света

                                               и никога нищичко не взима.

                                                                               

                                               Кой не е наранил тая душа?

                                               Кой в нея грубо не е влизал?

                                               Надсмивал ù се е от простота,

                                               ограбвал е ценното и е излизал.

 

                                                Безцелни стават идущите дни

                                                за душа с отворена, голяма рана.

                                                Сърцето спира да тупти

                                                в нощ, от него избрана.

                                                                      

                                                После изгрява звезда,

                                                издига се на небосклона

                                                и засиява ярко тя

                                                над дългата от поети колона. 

                                                                                      

                                                6.06.2012год.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...