7 июн. 2012 г., 10:49

Защото поетът е с нежна душа

778 0 0

                                            Защото поетът е с нежна душа

                                                                        

                                                на отишлите си рано поети:

                                                         Петя Дубарова

                                                         Пеньо Пенев

                                                         Димчо Дебелянов

                                                         и много други

                                                                            

                                              Не един поет за Родината загина.

                                              Не един поет се самоуби.                   

 

                                              Защо добри поети когато има,

                                              не доживяват винаги до старини.

                                                                       

                                               Защото поетът е с нежна душа,

                                               душа лесно наранима.

                                               От себе си той дава на света

                                               и никога нищичко не взима.

                                                                               

                                               Кой не е наранил тая душа?

                                               Кой в нея грубо не е влизал?

                                               Надсмивал ù се е от простота,

                                               ограбвал е ценното и е излизал.

 

                                                Безцелни стават идущите дни

                                                за душа с отворена, голяма рана.

                                                Сърцето спира да тупти

                                                в нощ, от него избрана.

                                                                      

                                                После изгрява звезда,

                                                издига се на небосклона

                                                и засиява ярко тя

                                                над дългата от поети колона. 

                                                                                      

                                                6.06.2012год.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...