7.06.2012 г., 10:49

Защото поетът е с нежна душа

774 0 0

                                            Защото поетът е с нежна душа

                                                                        

                                                на отишлите си рано поети:

                                                         Петя Дубарова

                                                         Пеньо Пенев

                                                         Димчо Дебелянов

                                                         и много други

                                                                            

                                              Не един поет за Родината загина.

                                              Не един поет се самоуби.                   

 

                                              Защо добри поети когато има,

                                              не доживяват винаги до старини.

                                                                       

                                               Защото поетът е с нежна душа,

                                               душа лесно наранима.

                                               От себе си той дава на света

                                               и никога нищичко не взима.

                                                                               

                                               Кой не е наранил тая душа?

                                               Кой в нея грубо не е влизал?

                                               Надсмивал ù се е от простота,

                                               ограбвал е ценното и е излизал.

 

                                                Безцелни стават идущите дни

                                                за душа с отворена, голяма рана.

                                                Сърцето спира да тупти

                                                в нощ, от него избрана.

                                                                      

                                                После изгрява звезда,

                                                издига се на небосклона

                                                и засиява ярко тя

                                                над дългата от поети колона. 

                                                                                      

                                                6.06.2012год.

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...