7.06.2012 г., 10:49

Защото поетът е с нежна душа

777 0 0

                                            Защото поетът е с нежна душа

                                                                        

                                                на отишлите си рано поети:

                                                         Петя Дубарова

                                                         Пеньо Пенев

                                                         Димчо Дебелянов

                                                         и много други

                                                                            

                                              Не един поет за Родината загина.

                                              Не един поет се самоуби.                   

 

                                              Защо добри поети когато има,

                                              не доживяват винаги до старини.

                                                                       

                                               Защото поетът е с нежна душа,

                                               душа лесно наранима.

                                               От себе си той дава на света

                                               и никога нищичко не взима.

                                                                               

                                               Кой не е наранил тая душа?

                                               Кой в нея грубо не е влизал?

                                               Надсмивал ù се е от простота,

                                               ограбвал е ценното и е излизал.

 

                                                Безцелни стават идущите дни

                                                за душа с отворена, голяма рана.

                                                Сърцето спира да тупти

                                                в нощ, от него избрана.

                                                                      

                                                После изгрява звезда,

                                                издига се на небосклона

                                                и засиява ярко тя

                                                над дългата от поети колона. 

                                                                                      

                                                6.06.2012год.

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....