Защото се обичахме
На този мъж не помня даже името,
със него ти тогаз ни запозна.
Присъствието бе неотразимо
и моя сън във него разпознах.
Сега в очите му - любов отминала,
изгаряща, пронизваща душа.
А тя шедьовър е - мълчи застинала
и нека аз от скръб я утеша.
И всичко до което се докосвахме,
превръщахме го в дивна красота.
Със своя чар небето ни орисваше
и ний щастливи бяхме в любовта.
Светът за нас превърна се във сцената
и ние репетирахме любов,
и в тъмнината, леко осветената,
за обич беше винаги готов.
Не бях аз само влюбена, обичана,
а бях и омагьосана до край.
И щом една сълза вали в очите ми,
то тя ще бъде твоя, мили, знай!
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти Иван, беше ми особено приятно посещението ти на моята страничка, винаги съм ти харесвала коментарите, коего много ме радва!Бъди здрав и много вдъхновен!
-
Скоро не бях те посещавал! Както винаги, стиховете ти са много хубави и искрени! Любовта прави чудеса при душите, които посещава, и ги дарява с мъдрост, обич, красота и вълшебно вдъхновение! Бъди винаги такава!
-
Благодаря ти Мария, зарадва ме присъствието ти на страницата ми, бъди вдъхновена!
-
Невероятно подредено в мисли и чувства! Харесах!
-
Георги, зарадва ме, че коментира стихът, бъди здрав!
-
Тони, благодаря ти мила, за коментара и за поставяне на стиха в любими. Желая ти хубав и спокоен ден.
-
Хареса ми.
-
Силни чувства си споделила, Мини.
" Не бях аз само влюбена, обичана,
а бях и омагьосана до край." Прекрасно е! Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
