Защото се обичахме
На този мъж не помня даже името,
със него ти тогаз ни запозна.
Присъствието бе неотразимо
и моя сън във него разпознах.
Сега в очите му - любов отминала,
изгаряща, пронизваща душа.
А тя шедьовър е - мълчи застинала
и нека аз от скръб я утеша.
И всичко до което се докосвахме,
превръщахме го в дивна красота.
Със своя чар небето ни орисваше
и ний щастливи бяхме в любовта.
Светът за нас превърна се във сцената
и ние репетирахме любов,
и в тъмнината, леко осветената,
за обич беше винаги готов.
Не бях аз само влюбена, обичана,
а бях и омагьосана до край.
И щом една сълза вали в очите ми,
то тя ще бъде твоя, мили, знай!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
