Защото сме лято
Нечакана есен - коварен и блуден сезон
косите ни близва до бяло, наместо със злато.
Как царствено сяда, опашка превила, на трон
от който се пада по-тежко щом казваш се Лято.
Кънтят керемиди и лудо въртят се мъгли.
Нагоре е пътя, а сякаш към бездните дърпа.
Едното е малко. А две-то е равно на три.
Каква аритметика, Боже! Каква смешна кърпа
намята на рамото верният, мъничък паж:
- Не се уморявай! Сега е момента да скочиш.
Броиш. Аз подсвирквам. Събрахме за път екипаж.
И още сме Лято, и още живеем... нарочно.
© Росица Младенова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
А на мен - сложността на постройката - дълги изрази в оделните стихове на стихотворението (това е сложно), но много добре съгласувани, анжамбмани също са употребени. Но най-важна е идеята - добре разказана поетично. Чувства се поезията тук.
-
Допадна ми тази цялостна метафоричност на стиха, ведрото му звучене!
-
Чудесен стих!
-
Така ми полегнаха стиховете ти, Роси. Дори кънтящите мъгливи керемиди ми се размиват. Допадна ми идеята да поживея нарочно. Надявам се на местенце в екипажа ти! 😀
-
Много е хубаво! Нека да е лято
-
Страхотно стихо! Галопиращо!
И въобще, стиховете ти имат страхотна душа. -
Да, да, да!!! Още е лято!
Чудесен стих! -
Супер. Точно така 😊🌞
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
