17 nov 2021, 12:25

Защото съм 

  Poesía
603 11 20

Защото всяко лято се заравя
из пясъка на някой бряг от дните.
Защото не е изгревът жарава,
та ръбчета да пърли по вълните.

Защото ветровете са солени
и груби длани станаха крилата.
Защото спят щурците уморени
след песни, възкресили тишината.

Защото от последните прашинки
на синьото небе измислих рима.
Защото шепа сребърни стотинки
Луната хвърля в кладенче от зима.

Защото съм пораснало момиче
и знам, че няма вечност на Земята,
научих се горещо да обичам
сезоните, които са в душата.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??