Защото съм
Защото всяко лято се заравя
из пясъка на някой бряг от дните.
Защото не е изгревът жарава,
та ръбчета да пърли по вълните.
Защото ветровете са солени
и груби длани станаха крилата.
Защото спят щурците уморени
след песни, възкресили тишината.
Защото от последните прашинки
на синьото небе измислих рима.
Защото шепа сребърни стотинки
Луната хвърля в кладенче от зима.
Защото съм пораснало момиче
и знам, че няма вечност на Земята,
научих се горещо да обичам
сезоните, които са в душата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
