17 нояб. 2021 г., 12:25

Защото съм 

  Поэзия
701 11 20

Защото всяко лято се заравя
из пясъка на някой бряг от дните.
Защото не е изгревът жарава,
та ръбчета да пърли по вълните.

Защото ветровете са солени
и груби длани станаха крилата.
Защото спят щурците уморени
след песни, възкресили тишината.

Защото от последните прашинки
на синьото небе измислих рима.
Защото шепа сребърни стотинки
Луната хвърля в кладенче от зима.

Защото съм пораснало момиче
и знам, че няма вечност на Земята,
научих се горещо да обичам
сезоните, които са в душата.

© Деа Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??