Nov 17, 2021, 12:25 PM
Защото съм
Защото всяко лято се заравя
из пясъка на някой бряг от дните.
Защото не е изгревът жарава,
та ръбчета да пърли по вълните.
Защото ветровете са солени
и груби длани станаха крилата.
Защото спят щурците уморени
след песни, възкресили тишината.
Защото от последните прашинки
на синьото небе измислих рима.
Защото шепа сребърни стотинки
Луната хвърля в кладенче от зима.
Защото съм пораснало момиче
и знам, че няма вечност на Земята,
научих се горещо да обичам
сезоните, които са в душата.
© Деа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Танче, Щураче, благодаря ви!
-
Много хубаво! Браво!
-
Много, много е хубаво!
-
Краси, Юри, Роси, Димитър, благодаря ви!
-
Стихове на внушението и обобщението като пейзаж на душата. Световъзприемането като възприятие, но и като мисъл.
-
Прекрасно!
-
Браво, Деа!
-
"Защото шепа сребърни стотинки
Луната хвърля в кладенче от зима."
Защото сладичко щом спинкаш
ще има слънце за петима
-
Мари, Стойчо, Сенилга, благодаря ви!🌹
-
Восторг!
-
Хубаво е!
-
Ако всеки от нас се научи да обича
" сезоните, които са в душата" ще се чувства по-щастлив. Браво, Дейка!💕 -
Благодаря ви, приятели!❤
-
Най-важното е да обичаш! Много ми хареса!
-
Деа, ти сигурна ли си, че си пораснало момиче 😊 Предлагам ти
Защото аз не съм пораснало момиче
не знам, че няма вечност на Земята,
научих се горещо да обичам
сезоните, които са в душата. -
Прекрасно е, Деа!
-
Светлина си!
-
Защото особено в последния куплет се влюбих!
-
Прекрасно, мъдро и чувствено стихотворение, което ми създаде настроение! Поздравявам те!
-
Разкош!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
