Защото всяко лято се заравя
из пясъка на някой бряг от дните.
Защото не е изгревът жарава,
та ръбчета да пърли по вълните.
Защото ветровете са солени
и груби длани станаха крилата.
Защото спят щурците уморени
след песни, възкресили тишината.
Защото от последните прашинки
на синьото небе измислих рима.
Защото шепа сребърни стотинки
Луната хвърля в кладенче от зима. ...