Обичай ме, когато е студено,
когато плачеш, ти мисли за мен.
Обичай ме, когато нямаш време,
когато всичко сякаш е без цел.
Обичай ме и аз ще те обичам,
през дъждове и снегове ще съм до теб.
И най-големият проблем решение ще има,
когато моят дъх разтапя твоя лед.
И есента не ще ме приласкае
без теб да тръгна някъде на път,
защото аз навеки ще остана
и ще те нося в мойта нежна гръд.
Обичай ме, когато духа вятър,
дори когато знаеш, че е грях.
Обичай ме, когато мен ме няма.
Обичай ме, когато вее прах.
Дори пред залеза кълни ми се във обич,
дори пред изгрева мисли си ти за мен,
защото, знай, известие за лятото
ще имаш, само ако си до мен.
Обичай ме, когато плачеш тихо,
когато нямаш сили за живот.
Обичай ме, когато нямаш мира...
Обичай ме, защото съм любов!
© Еви димитрова Todos los derechos reservados