Защото трябва
Животът се разсейва като дим
край купола на вечната матрица,
която, сякаш с дух непобедим,
ни впримчва. (Та кому са нужни птици!?)
Подобно хамстер, просто се въртим
на колело, с огромен щемпел "трябва".
С усмивка бодра вътрешно крещим,
а после плачем - нещо ни ограбва.
Защото трябва! Всички са така –
по коловоз, откакто свят светува.
Не може да си черната овца,
в матрицата си длъжен да битуваш!
Но трябва ли? Кому и за какво?
Едно клише – безумно, безадресно,
превръща ни в безлико същество,
защото трябва. Или пък, е лесно.
На обществото нужен си такъв –
затворен плътно в делнични задачи
и надпревара – вечно да си пръв.
(А всъщност, общество какво ли значи!?)
В затвор студен с измислици-стени
живеем и си вярваме . "Добре сме!
Щастливи сме си в клетките." Дали!?
Въпрос неканен, с много неизвестни,
горчив като узрял без слънце плод,
жесток, като палач с ръждива брадва,
но и портал към истински живот
и избор със сърце. Защото трябва!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
