Защото Вселената...
Липсват ми очите ти - зелените,
безкрайната им шир да ме прегърне!
И както във мечтите - по поляната
с греховните си мисли да потънем...
Липсват ми ръцете ти - коравите,
в нежните им ласки да полегна!
След тежък ден челото ми да галят те,
а всъщност с мъжка сила да ме пазят!
За дълго да се сгуша кротко влюбена.
Изпръхналите устни да отпият
от крехкото ми чело трудна истина -
и влюбените някой ден умират...
Обичай любовта ми - блудната,
издраната от многото пътеки...
Заради мен сега Вселената е будна
и пази те. И нощите са леки!...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Неделина Кабаиванова Todos los derechos reservados
