не, няма вече тъга,
не, няма вече сълзи
появи се цветна дъга,
не те искам, върви!

животът бе красив, нали
до деня в който разбрах
за твоите умели лъжи
и съжалявам, че вината избрах

обвинявах себе си ден след ден,
в самота обричах своето сърце,
но няма вече самота в мен -
по друг път душата ми пое

и сега живея в реалността
минало са тези дни сега
вричах се и аз във вярността
и няма лесно да си го простя,

че и аз отказах се от любовта,
но ти раната първи отвори
сега няма как да ти простя,
че мен в самота, сам-сама затвори

но път, ето, пред мен се разкрива
и без да се колебая за миг дори,
като океан надежда нова прелива,
няма нищо, което да го промени...

всичко свърши, разбери,
всичко е спомен сега
няма вече тъжни сълзи,
защото я няма любовта!