May 14, 2007, 11:21 AM

Защото я няма любовта

  Poetry
849 0 1

не, няма вече тъга,
не, няма вече сълзи
появи се цветна дъга,
не те искам, върви!


животът бе красив, нали
до деня в който разбрах
за твоите умели лъжи
и съжалявам, че вината избрах


обвинявах себе си ден след ден,
в самота обричах своето сърце,
но няма вече самота в мен -
по друг път душата ми пое


и сега живея в реалността
минало са тези дни сега
вричах се и аз във вярността
и няма лесно да си го простя,


че и аз отказах се от любовта,
но ти раната първи отвори
сега няма как да ти простя,
че мен в самота, сам-сама затвори


но път, ето, пред мен се разкрива
и без да се колебая за миг дори,
като океан надежда нова прелива,
няма нищо, което да го промени...


всичко свърши, разбери,
всичко е спомен сега
няма вече тъжни сълзи,
защото я няма любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма значение All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любовта не идва и не си отива просто така.Препознала си се.Върви по пътя,който се разкрива пред теб,но този път се вгледай внимателно.Не си струва да разбиваме сърцата си.Те ще ни трябват когато дойде ТЯ-истинската,изпепеляваща,незаменима ЛЮБОВ.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...