Някога гледах луната...
Някога бях заслепена...
Някога тя над земята
мене от теб ще отнема...
Някога слушах гласа ти
и тъй той гореше във мене...
Може би само ликът ти
ще си отиде след време...
Някога, може би утре...
Някога, може би днес,
ти ще ми кажеш „До утре",
аз ще ти кажа „До днес"...
© Катерина Баева Todos los derechos reservados
Браво ,Кате!
Чакаме още от теб!
Прегръдка!