katerinabaeva (Катерина Баева) katerinabaeva (Катерина Баева)
1 34
Apr 25, 2008, 8:03 AM

... заслепена...

  Poetry » Love
1.2K 0 6

Някога гледах луната... 
Някога бях заслепена... 
Някога тя над земята 
мене от теб ще отнема... 
Някога слушах гласа ти 
и тъй той гореше във мене... 
Може би само ликът ти 
ще си отиде след време... 
Някога, може би утре...
Някога, може би днес, 
ти ще ми кажеш „До утре",
аз ще ти кажа „До днес"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Баева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0