20 nov 2009, 23:27

Заслепени

  Poesía
893 0 0

Заслепени

 

Вижте тълпата от шумни момчета,
тях – спортистите, вашите идоли.
Те – разбиващите тишината на парчета,
не искат да знаят чии души са убивали.

 

Покрай себе си те виждат само блясъка,
тоз измамен лъч ги заслепява.
Те за песен взимат крясъка,
който сетивата притъпява.

 

Но и ти – слепец на тях подобен,
дето постоянно им се възхищаваш,
мразиш ме, че аз съм неудобна
и показваш го като ме унижаваш.

 

Не, от никого не искам съжаление,
то е за душите слаби.
Не те моля и за уважение –
по-достойните от тебе ми го дават.

 

Ще забележите ли, че мъртъв е славеят, дето
между клоните до вчера пееше,
че с облаци покри се небето,
че няма го слънцето, дето грееше.

 

За разлика от вас, ще забележа,
ще ме боли от празнотата,
но за разлика от вас, невежи,
аз съм видяла красотата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мег Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...