Заслепени

Вижте тълпата от шумни момчета,
тях – спортистите, вашите идоли.
Те – разбиващите тишината на парчета,
не искат да знаят чии души са убивали.

Покрай себе си те виждат само блясъка,
тоз измамен лъч ги заслепява.
Те за песен взимат крясъка,
който сетивата притъпява.

Но и ти – слепец на тях подобен,
дето постоянно им се възхищаваш,
мразиш ме, че аз съм неудобна
и показваш го като ме унижаваш.

Не, от никого не искам съжаление,
то е за душите слаби.
Не те моля и за уважение –
по-достойните от тебе ми го дават.

Ще забележите ли, че мъртъв е славеят, дето
между клоните до вчера пееше,
че с облаци покри се небето,
че няма го слънцето, дето грееше.

За разлика от вас, ще забележа,
ще ме боли от празнотата,
но за разлика от вас, невежи,
аз съм видяла красотата.