21 jun 2010, 15:02

Заслужавам я

1.2K 0 1

Писмата ти чета.

Показваш ми човечността.

Вървя по начинът ти на изразяване

и, четейки,

съм на фризьор - за разкрасяване.

Подмладяваш ме

с мислите си

и детето от спомените ми

усмихва се чаровно

и е весело, че си припомням

за нежността с него.

Благодаря ти 

за вълшебното щастие,

прегърнало очакванията

и съкровените ми мечти.

Обичам

на свобода да ухаят думите ти,

а аз да вдишвам свободата

и да съм горд, че

специалното усещане ми се случва,

и с гласа, усмивките и смеха си

да се отдам и насладя

на момента от истината ми.

Ръкопляскам, думата "браво"

се чува от мен

с повторения красиви

и поклон с мислите ми

от възхищение за думите

в писмата ти.

На мен се подарява доброта.

Заслужавам я.


                                                                                        За Пламен

                                                                                                              Г.Ф.Т


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А, когато свършат думите
    и няма какво повече да се пише
    ще се разтанцуват ли образите
    с беглите погледи на мило момиче ?

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...