25 jun 2010, 8:42

Заслужих очите ти студени

989 0 3

Заслужих аз очите ти студени.

Не търся прошка, не искам, разбери.

Тихо приближаваш се до мене

и с треперещ глас ми казваш: "Остани".

 

Сбърках!!! Зная и разбирам.

Не исках болка да ти причиня.

Парчетата от нашите мечти събирам,

за да запаля огъня на любовта.

 

По-добре е, че това се случи.

Вече зная, че сега...

има някой, който ме обича

повече от всичко на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всичките ти стихове са страхотни,Дани!
    Толкова искрени и изживяни!
    Много ми липсваш тук,но времето минава бързо и скоро ще пием кафенце,нали?
    На есен с песен и пак колежки,а?
    Прегръщам те силно!
  • сигурно си чела Веселин Ханчев

    дано ти свети в стаята
  • има... дори когато сгрешим
    и това е прекрасно.
    хубав стих.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...