Заспиваме пак
Във дни празни и секунди безгранични,
и в думички разни, и моменти типични,
разбиваме дните, гледаме се порочно,
завинаги спите, преживяваме по-точно.
Няма светлина, без да го има и мракът,
а когато е тъмно, какво ли ни чака,
в светлината огрени на тъмния мрак,
се събуждаме бавно и заспиваме пак.
Без да има виновни, ние търсим вината.
И да има виновни, ние търсим съдбата.
И да бъдем свободни, няма я свободата,
защото щастието ние наричаме дата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Граматиков Todos los derechos reservados
